разтърчи

Речник на българския език

1. разтърчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разтърчи е производна форма на разтърча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разтърчи — повелително наклонение, ед. ч.

разтърчи е производна форма на разтърча (повелително наклонение, ед. ч.).