разтърчало си

Речник на българския език

1. разтърчало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтърчало си е производна форма на разтърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтърчало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтърчало си е производна форма на разтърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтърчало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтърчало си е производна форма на разтърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).