разтърчал

Речник на българския език

1. разтърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтърчал е производна форма на разтърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтърчал е производна форма на разтърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтърчал е производна форма на разтърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтърчал е производна форма на разтърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).