разтърчали

Речник на българския език

1. разтърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разтърчали е производна форма на разтърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разтърчали е производна форма на разтърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разтърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разтърчали е производна форма на разтърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разтърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разтърчали е производна форма на разтърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).