разтърчеше

Речник на българския език

1. разтърчеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

разтърчеше е производна форма на разтърча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. разтърчеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

разтърчеше е производна форма на разтърча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).