разтърчал си

Речник на българския език

1. разтърчал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтърчал си е производна форма на разтърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разтърчал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтърчал си е производна форма на разтърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разтърчал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтърчал си е производна форма на разтърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).