разпоредя

Речник на българския език

разпоредя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

разпоредиш, мин. св. разпоредих, мин. прич. разпоредил, св.вж. разпореждам.

Грешни изписвания (16)

  • разпоредйа
  • разпоредйъ
  • разпоридйа
  • разпоридйъ
  • разпуредйа
  • разпуредйъ
  • разпуридйа
  • разпуридйъ
  • ръзпоредйа
  • ръзпоредйъ
  • ръзпоридйа
  • ръзпоридйъ
  • ръзпуредйа
  • ръзпуредйъ
  • ръзпуридйа
  • ръзпуридйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-по-ре-дя раз-по-ре-дим
2 лице раз-по-ре-диш раз-по-ре-ди-те
3 лице раз-по-ре-ди раз-по-ре-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-по-ре-дих раз-по-ре-дих-ме
2 лице раз-по-ре-ди раз-по-ре-дих-те
3 лице раз-по-ре-ди раз-по-ре-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-по-ре-дях раз-по-ре-дях-ме
2 лице раз-по-ре-де-ше раз-по-ре-дях-те
3 лице раз-по-ре-де-ше раз-по-ре-дя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпоредил съм разпоредила съм разпоредило съм разпоредили сме
2 лице разпоредил си разпоредила си разпоредило си разпоредили сте
3 лице разпоредил е разпоредила е разпоредило е разпоредили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разпоредил бях разпоредила бях разпоредило бяхме разпоредили
2 лице беше разпоредил беше разпоредила беше разпоредило бяхте разпоредили
3 лице беше разпоредил беше разпоредила беше разпоредило бяха разпоредили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разпоредя ще разпоредим
2 лице ще разпоредиш ще разпоредите
3 лице ще разпореди ще разпоредят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разпоредил ще съм разпоредила ще съм разпоредило ще сме разпоредили
2 лице ще си разпоредил ще си разпоредила ще си разпоредило ще сте разпоредили
3 лице ще е разпоредил ще е разпоредила ще е разпоредило ще са разпоредили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разпоредя щяхме да разпоредим
2 лице щеше да разпоредиш щяхте да разпоредите
3 лице щеше да разпореди щяха да разпоредят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разпоредил щях да съм разпоредила щях да съм разпоредило щяхме да сме разпоредили
2 лице щеше да си разпоредил щеше да си разпоредила щеше да си разпоредило щяхте да сте разпоредили
3 лице щеше да е разпоредил щеше да е разпоредила щеше да е разпоредило щяха да са разпоредили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпоредял съм разпоредяла съм разпоредяло съм разпоредели сме
2 лице разпоредял си разпоредяла си разпоредяло си разпоредели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпоредил съм разпоредила съм разпоредило съм разпоредили сме
2 лице разпоредил си разпоредила си разпоредило си разпоредили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разпоредил била съм разпоредила било съм разпоредило били сме разпоредили
2 лице бил си разпоредил била си разпоредила било си разпоредило били сте разпоредили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разпоредя щяла съм да разпоредя щяло съм да разпоредя щели сме да разпоредим
2 лице щял си да разпоредиш щяла си да разпоредиш щяло си да разпоредиш щели сте да разпоредите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разпоредил щяла съм да съм разпоредила щяло съм да съм разпоредило щели сме да сме разпоредили
2 лице щял си да си разпоредил щяла си да си разпоредила щяло си да си разпоредило щели сте да сте разпоредили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разпоредил бих разпоредила бих разпоредило бихме разпоредили
2 лице би разпоредил би разпоредила би разпоредило бихте разпоредили
3 лице би разпоредил би разпоредила би разпоредило биха разпоредили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-по-ре-ди раз-по-ре-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-по-ре-ден
непълен член раз-по-ре-де-ния
пълен член раз-по-ре-де-ни-ят
женски род раз-по-ре-де-на
членувано раз-по-ре-де-на-та
среден род раз-по-ре-де-но
членувано раз-по-ре-де-но-то
множествено число раз-по-ре-де-ни
членувано раз-по-ре-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-по-ре-дил
непълен член раз-по-ре-ди-лия
пълен член раз-по-ре-ди-ли-ят
женски род раз-по-ре-ди-ла
членувано раз-по-ре-ди-ла-та
среден род раз-по-ре-ди-ло
членувано раз-по-ре-ди-ло-то
множествено число раз-по-ре-ди-ли
членувано раз-по-ре-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-по-ре-дял
женски род раз-по-ре-дя-ла
среден род раз-по-ре-дя-ло
множествено число раз-по-ре-де-ли