разпоредило си

Речник на българския език

1. разпоредило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разпоредило си е производна форма на разпоредя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпоредило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разпоредило си е производна форма на разпоредя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).