разпоредил си

Речник на българския език

1. разпоредил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпоредил си е производна форма на разпоредя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разпоредил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпоредил си е производна форма на разпоредя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).