разпоредяло

Речник на българския език

1. разпоредяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпоредяло е производна форма на разпоредя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпоредяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпоредяло е производна форма на разпоредя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).