разпоредило

Речник на българския език

1. разпоредило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпоредило е производна форма на разпоредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпоредило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпоредило е производна форма на разпоредя (мин. деят. св. прич. ср. р.).