разпоредил съм

Речник на българския език

1. разпоредил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разпоредил съм е производна форма на разпоредя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разпоредил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разпоредил съм е производна форма на разпоредя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).