разпоредило е

Речник на българския език

1. разпоредило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпоредило е е производна форма на разпоредя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпоредило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпоредило е е производна форма на разпоредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).