разпоредил

Речник на българския език

1. разпоредил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпоредил е производна форма на разпоредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпоредил — мин. деят. св. прич. м. р.

разпоредил е производна форма на разпоредя (мин. деят. св. прич. м. р.).