разбунтувам

Речник на българския език

разбунту̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разбунтуваш, св.; Кого, какво. Подтиквам, предизвиквам към бунт; размирявам. Разбунтувам народа.
разбунтувам се. — Започвам да се бунтувам.

Грешни изписвания (7)

  • разбонтувам
  • разбонтувъм
  • разбунтувъм
  • ръзбонтувам
  • ръзбонтувъм
  • ръзбунтувам
  • ръзбунтувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-бун-ту-вам раз-бун-ту-ва-ме
2 лице раз-бун-ту-ваш раз-бун-ту-ва-те
3 лице раз-бун-ту-ва раз-бун-ту-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-бун-ту-вах раз-бун-ту-вах-ме
2 лице раз-бун-ту-ва раз-бун-ту-вах-те
3 лице раз-бун-ту-ва раз-бун-ту-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-бун-ту-вах раз-бун-ту-вах-ме
2 лице раз-бун-ту-ва-ше раз-бун-ту-вах-те
3 лице раз-бун-ту-ва-ше раз-бун-ту-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунтувал съм разбунтувала съм разбунтувало съм разбунтували сме
2 лице разбунтувал си разбунтувала си разбунтувало си разбунтували сте
3 лице разбунтувал е разбунтувала е разбунтувало е разбунтували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбунтувал бях разбунтувала бях разбунтувало бяхме разбунтували
2 лице беше разбунтувал беше разбунтувала беше разбунтувало бяхте разбунтували
3 лице беше разбунтувал беше разбунтувала беше разбунтувало бяха разбунтували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разбунтувам ще разбунтуваме
2 лице ще разбунтуваш ще разбунтувате
3 лице ще разбунтува ще разбунтуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбунтувал ще съм разбунтувала ще съм разбунтувало ще сме разбунтували
2 лице ще си разбунтувал ще си разбунтувала ще си разбунтувало ще сте разбунтували
3 лице ще е разбунтувал ще е разбунтувала ще е разбунтувало ще са разбунтували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разбунтувам щяхме да разбунтуваме
2 лице щеше да разбунтуваш щяхте да разбунтувате
3 лице щеше да разбунтува щяха да разбунтуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбунтувал щях да съм разбунтувала щях да съм разбунтувало щяхме да сме разбунтували
2 лице щеше да си разбунтувал щеше да си разбунтувала щеше да си разбунтувало щяхте да сте разбунтували
3 лице щеше да е разбунтувал щеше да е разбунтувала щеше да е разбунтувало щяха да са разбунтували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунтувал съм разбунтувала съм разбунтувало съм разбунтували сме
2 лице разбунтувал си разбунтувала си разбунтувало си разбунтували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунтувал съм разбунтувала съм разбунтувало съм разбунтували сме
2 лице разбунтувал си разбунтувала си разбунтувало си разбунтували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбунтувал била съм разбунтувала било съм разбунтувало били сме разбунтували
2 лице бил си разбунтувал била си разбунтувала било си разбунтувало били сте разбунтували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбунтувам щяла съм да разбунтувам щяло съм да разбунтувам щели сме да разбунтуваме
2 лице щял си да разбунтуваш щяла си да разбунтуваш щяло си да разбунтуваш щели сте да разбунтувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбунтувал щяла съм да съм разбунтувала щяло съм да съм разбунтувало щели сме да сме разбунтували
2 лице щял си да си разбунтувал щяла си да си разбунтувала щяло си да си разбунтувало щели сте да сте разбунтували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбунтувал бих разбунтувала бих разбунтувало бихме разбунтували
2 лице би разбунтувал би разбунтувала би разбунтувало бихте разбунтували
3 лице би разбунтувал би разбунтувала би разбунтувало биха разбунтували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-бун-ту-вай раз-бун-ту-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-бун-ту-ван
непълен член раз-бун-ту-ва-ния
пълен член раз-бун-ту-ва-ни-ят
женски род раз-бун-ту-ва-на
членувано раз-бун-ту-ва-на-та
среден род раз-бун-ту-ва-но
членувано раз-бун-ту-ва-но-то
множествено число раз-бун-ту-ва-ни
членувано раз-бун-ту-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бун-ту-вал
непълен член раз-бун-ту-ва-лия
пълен член раз-бун-ту-ва-ли-ят
женски род раз-бун-ту-ва-ла
членувано раз-бун-ту-ва-ла-та
среден род раз-бун-ту-ва-ло
членувано раз-бун-ту-ва-ло-то
множествено число раз-бун-ту-ва-ли
членувано раз-бун-ту-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бун-ту-вал
женски род раз-бун-ту-ва-ла
среден род раз-бун-ту-ва-ло
множествено число раз-бун-ту-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бун-ту-ващ
непълен член раз-бун-ту-ва-щия
пълен член раз-бун-ту-ва-щи-ят
женски род раз-бун-ту-ва-ща
членувано раз-бун-ту-ва-ща-та
среден род раз-бун-ту-ва-що
членувано раз-бун-ту-ва-що-то
множествено число раз-бун-ту-ва-щи
членувано раз-бун-ту-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-бун-ту-вай-ки