разбунтувал е

Речник на българския език

1. разбунтувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбунтувал е е производна форма на разбунтувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбунтувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбунтувал е е производна форма на разбунтувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбунтувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбунтувал е е производна форма на разбунтувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).