бил е разбунтувал

Речник на българския език

1. бил е разбунтувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е разбунтувал е производна форма на разбунтувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).