разбунтувал си

Речник на българския език

1. разбунтувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбунтувал си е производна форма на разбунтувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разбунтувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбунтувал си е производна форма на разбунтувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разбунтувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбунтувал си е производна форма на разбунтувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).