разбунтувала

Речник на българския език

1. разбунтувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбунтувала е производна форма на разбунтувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбунтувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбунтувала е производна форма на разбунтувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разбунтувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разбунтувала е производна форма на разбунтувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разбунтувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разбунтувала е производна форма на разбунтувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).