бил съм разбунтувал

Речник на българския език

1. бил съм разбунтувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разбунтувал е производна форма на разбунтувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).