възбунтувам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-бун-ту-вам	въз-бун-ту-ва-ме
2 лице	въз-бун-ту-ваш	въз-бун-ту-ва-те
3 лице	въз-бун-ту-ва	въз-бун-ту-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-бун-ту-вах	въз-бун-ту-вах-ме
2 лице	въз-бун-ту-ва	въз-бун-ту-вах-те
3 лице	въз-бун-ту-ва	въз-бун-ту-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-бун-ту-вах	въз-бун-ту-вах-ме
2 лице	въз-бун-ту-ва-ше	въз-бун-ту-вах-те
3 лице	въз-бун-ту-ва-ше	въз-бун-ту-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възбунтувал съм	възбунтувала съм	възбунтувало съм	възбунтували сме
2 лице	възбунтувал си	възбунтувала си	възбунтувало си	възбунтували сте
3 лице	възбунтувал е	възбунтувала е	възбунтувало е	възбунтували са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възбунтувал	бях възбунтувала	бях възбунтувало	бяхме възбунтували
2 лице	беше възбунтувал	беше възбунтувала	беше възбунтувало	бяхте възбунтували
3 лице	беше възбунтувал	беше възбунтувала	беше възбунтувало	бяха възбунтували

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възбунтувам	ще възбунтуваме
2 лице	ще възбунтуваш	ще възбунтувате
3 лице	ще възбунтува	ще възбунтуват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възбунтувал	ще съм възбунтувала	ще съм възбунтувало	ще сме възбунтували
2 лице	ще си възбунтувал	ще си възбунтувала	ще си възбунтувало	ще сте възбунтували
3 лице	ще е възбунтувал	ще е възбунтувала	ще е възбунтувало	ще са възбунтували

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възбунтувам	щяхме да възбунтуваме
2 лице	щеше да възбунтуваш	щяхте да възбунтувате
3 лице	щеше да възбунтува	щяха да възбунтуват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възбунтувал	щях да съм възбунтувала	щях да съм възбунтувало	щяхме да сме възбунтували
2 лице	щеше да си възбунтувал	щеше да си възбунтувала	щеше да си възбунтувало	щяхте да сте възбунтували
3 лице	щеше да е възбунтувал	щеше да е възбунтувала	щеше да е възбунтувало	щяха да са възбунтували

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възбунтувал съм	възбунтувала съм	възбунтувало съм	възбунтували сме
2 лице	възбунтувал си	възбунтувала си	възбунтувало си	възбунтували сте
3 лице	въз-бун-ту-вал възбунтувал е	въз-бун-ту-ва-ла възбунтувала е	въз-бун-ту-ва-ло възбунтувало е	въз-бун-ту-ва-ли възбунтували са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възбунтувал съм	възбунтувала съм	възбунтувало съм	възбунтували сме
2 лице	възбунтувал си	възбунтувала си	възбунтувало си	възбунтували сте
3 лице	въз-бун-ту-вал възбунтувал е	въз-бун-ту-ва-ла възбунтувала е	въз-бун-ту-ва-ло възбунтувало е	въз-бун-ту-ва-ли възбунтували са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възбунтувал	била съм възбунтувала	било съм възбунтувало	били сме възбунтували
2 лице	бил си възбунтувал	била си възбунтувала	било си възбунтувало	били сте възбунтували
3 лице	бил възбунтувал бил е възбунтувал	била възбунтувала била е възбунтувала	било възбунтувало било е възбунтувало	били възбунтували били са възбунтували

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възбунтувам	щяла съм да възбунтувам	щяло съм да възбунтувам	щели сме да възбунтуваме
2 лице	щял си да възбунтуваш	щяла си да възбунтуваш	щяло си да възбунтуваш	щели сте да възбунтувате
3 лице	щял да възбунтува щял е да възбунтува	щяла да възбунтува щяла е да възбунтува	щяло да възбунтува щяло е да възбунтува	щели да възбунтуват щели са да възбунтуват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възбунтувал	щяла съм да съм възбунтувала	щяло съм да съм възбунтувало	щели сме да сме възбунтували
2 лице	щял си да си възбунтувал	щяла си да си възбунтувала	щяло си да си възбунтувало	щели сте да сте възбунтували
3 лице	щял да е възбунтувал щял е да е възбунтувал	щяла да е възбунтувала щяла е да е възбунтувала	щяло да е възбунтувало щяло е да е възбунтувало	щели да са възбунтували щели са да са възбунтували

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възбунтувал	бих възбунтувала	бих възбунтувало	бихме възбунтували
2 лице	би възбунтувал	би възбунтувала	би възбунтувало	бихте възбунтували
3 лице	би възбунтувал	би възбунтувала	би възбунтувало	биха възбунтували

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-бун-ту-вай	въз-бун-ту-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-бун-ту-ван
		непълен член	въз-бун-ту-ва-ния
		пълен член	въз-бун-ту-ва-ни-ят
	женски род		въз-бун-ту-ва-на
		членувано	въз-бун-ту-ва-на-та
	среден род		въз-бун-ту-ва-но
		членувано	въз-бун-ту-ва-но-то
множествено число			въз-бун-ту-ва-ни
		членувано	въз-бун-ту-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-бун-ту-вал
		непълен член	въз-бун-ту-ва-лия
		пълен член	въз-бун-ту-ва-ли-ят
	женски род		въз-бун-ту-ва-ла
		членувано	въз-бун-ту-ва-ла-та
	среден род		въз-бун-ту-ва-ло
		членувано	въз-бун-ту-ва-ло-то
множествено число			въз-бун-ту-ва-ли
		членувано	въз-бун-ту-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-бун-ту-вал
	женски род	въз-бун-ту-ва-ла
	среден род	въз-бун-ту-ва-ло
множествено число		въз-бун-ту-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-бун-ту-ващ
		непълен член	въз-бун-ту-ва-щия
		пълен член	въз-бун-ту-ва-щи-ят
	женски род		въз-бун-ту-ва-ща
		членувано	въз-бун-ту-ва-ща-та
	среден род		въз-бун-ту-ва-що
		членувано	въз-бун-ту-ва-що-то
множествено число			въз-бун-ту-ва-щи
		членувано	въз-бун-ту-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-бун-ту-вай-ки