1. възбунтувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възбунтувал е производна форма на възбунтувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. възбунтувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възбунтувал е производна форма на възбунтувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. възбунтувал — мин. деят. св. прич. м. р.
възбунтувал е производна форма на възбунтувам (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. възбунтувал — мин. деят. несв. прич. м. р.
възбунтувал е производна форма на възбунтувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).