беше възбунтувал

Речник на българския език

1. беше възбунтувал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше възбунтувал е производна форма на възбунтувам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше възбунтувал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше възбунтувал е производна форма на възбунтувам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).