възбунтувала си

Речник на българския език

1. възбунтувала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възбунтувала си е производна форма на възбунтувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. възбунтувала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възбунтувала си е производна форма на възбунтувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. възбунтувала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възбунтувала си е производна форма на възбунтувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).