възбунтувал си

Речник на българския език

1. възбунтувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възбунтувал си е производна форма на възбунтувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възбунтувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възбунтувал си е производна форма на възбунтувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възбунтувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възбунтувал си е производна форма на възбунтувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).