бил е възбунтувал

Речник на българския език

1. бил е възбунтувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е възбунтувал е производна форма на възбунтувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).