възбунтувало съм

Речник на българския език

1. възбунтувало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възбунтувало съм е производна форма на възбунтувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. възбунтувало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възбунтувало съм е производна форма на възбунтувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. възбунтувало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възбунтувало съм е производна форма на възбунтувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).