възбунтувал е

Речник на българския език

1. възбунтувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбунтувал е е производна форма на възбунтувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възбунтувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбунтувал е е производна форма на възбунтувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възбунтувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбунтувал е е производна форма на възбунтувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).