възбунтувах

Речник на българския език

1. възбунтувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

възбунтувах е производна форма на възбунтувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. възбунтувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

възбунтувах е производна форма на възбунтувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).