разбунтувал съм

Речник на българския език

1. разбунтувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбунтувал съм е производна форма на разбунтувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разбунтувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбунтувал съм е производна форма на разбунтувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разбунтувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбунтувал съм е производна форма на разбунтувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).