оправдая

Речник на българския език

оправда̀я преходен глагол от свършен вид (тип 161tt) редактиране

Значение

оправда̀еш, мин. св. оправда̀х, мин. прич. оправда̀л, св.вж. оправдавам.

Грешни изписвания (7)

  • оправдаъ
  • опръвдаъ
  • опръвдая
  • управдаъ
  • управдая
  • упръвдаъ
  • упръвдая

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оп-рав-дая оп-рав-да-ем
2 лице оп-рав-да-еш оп-рав-да-е-те
3 лице оп-рав-дае оп-рав-да-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оп-рав-дах оп-рав-дах-ме
2 лице оп-рав-да оп-рав-дах-те
3 лице оп-рав-да оп-рав-да-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оп-рав-да-ех оп-рав-да-ех-ме
2 лице оп-рав-да-е-ше оп-рав-да-ех-те
3 лице оп-рав-да-е-ше оп-рав-да-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оправдал съм оправдала съм оправдало съм оправдали сме
2 лице оправдал си оправдала си оправдало си оправдали сте
3 лице оправдал е оправдала е оправдало е оправдали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях оправдал бях оправдала бях оправдало бяхме оправдали
2 лице беше оправдал беше оправдала беше оправдало бяхте оправдали
3 лице беше оправдал беше оправдала беше оправдало бяха оправдали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще оправдая ще оправдаем
2 лице ще оправдаеш ще оправдаете
3 лице ще оправдае ще оправдаят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм оправдал ще съм оправдала ще съм оправдало ще сме оправдали
2 лице ще си оправдал ще си оправдала ще си оправдало ще сте оправдали
3 лице ще е оправдал ще е оправдала ще е оправдало ще са оправдали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да оправдая щяхме да оправдаем
2 лице щеше да оправдаеш щяхте да оправдаете
3 лице щеше да оправдае щяха да оправдаят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм оправдал щях да съм оправдала щях да съм оправдало щяхме да сме оправдали
2 лице щеше да си оправдал щеше да си оправдала щеше да си оправдало щяхте да сте оправдали
3 лице щеше да е оправдал щеше да е оправдала щеше да е оправдало щяха да са оправдали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оправдаел съм оправдаела съм оправдаело съм оправдаели сме
2 лице оправдаел си оправдаела си оправдаело си оправдаели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оправдал съм оправдала съм оправдало съм оправдали сме
2 лице оправдал си оправдала си оправдало си оправдали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм оправдал била съм оправдала било съм оправдало били сме оправдали
2 лице бил си оправдал била си оправдала било си оправдало били сте оправдали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да оправдая щяла съм да оправдая щяло съм да оправдая щели сме да оправдаем
2 лице щял си да оправдаеш щяла си да оправдаеш щяло си да оправдаеш щели сте да оправдаете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм оправдал щяла съм да съм оправдала щяло съм да съм оправдало щели сме да сме оправдали
2 лице щял си да си оправдал щяла си да си оправдала щяло си да си оправдало щели сте да сте оправдали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих оправдал бих оправдала бих оправдало бихме оправдали
2 лице би оправдал би оправдала би оправдало бихте оправдали
3 лице би оправдал би оправдала би оправдало биха оправдали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оп-рав-дай оп-рав-дай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оп-рав-дан
непълен член оп-рав-да-ния
пълен член оп-рав-да-ни-ят
женски род оп-рав-да-на
членувано оп-рав-да-на-та
среден род оп-рав-да-но
членувано оп-рав-да-но-то
множествено число оп-рав-да-ни
членувано оп-рав-да-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-рав-дал
непълен член оп-рав-да-лия
пълен член оп-рав-да-ли-ят
женски род оп-рав-да-ла
членувано оп-рав-да-ла-та
среден род оп-рав-да-ло
членувано оп-рав-да-ло-то
множествено число оп-рав-да-ли
членувано оп-рав-да-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-рав-да-ел
женски род оп-рав-да-е-ла
среден род оп-рав-да-е-ло
множествено число оп-рав-да-е-ли