оправдала съм

Речник на българския език

1. оправдала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

оправдала съм е производна форма на оправдая (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. оправдала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

оправдала съм е производна форма на оправдая (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).