щял съм да съм оправдал

Речник на българския език

1. щял съм да съм оправдал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм оправдал е производна форма на оправдая (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).