оправдавам

Речник на българския език

оправда̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

оправда̀ваш, несв. и оправда̀я, св.
1. Кого. Оневинявам, освобождавам от съдебно обвинение. Съдът доказа невинността му и го оправда.
2. Какво. Доказвам, че съм достоен за нещо. Оправдавам даденото ми звание.
3. Какво. Доказвам, че вложеното не е загубено, че ще бъде възмездено. Реколтата оправда вложения труд и средства.
4. Какво, с какво. Удостоверявам правилността на нещо. Оправдавам разходите с документ.
оправдавам се/ оправдая се. 1. — Доказвам своята невинност или правота.
2. Само в трето лице. Оказвам се правилен. Предположенията се оправдаха.

Грешни изписвания (7)

  • оправдавъм
  • опръвдавам
  • опръвдавъм
  • управдавам
  • управдавъм
  • упръвдавам
  • упръвдавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оп-рав-да-вам оп-рав-да-ва-ме
2 лице оп-рав-да-ваш оп-рав-да-ва-те
3 лице оп-рав-да-ва оп-рав-да-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оп-рав-да-вах оп-рав-да-вах-ме
2 лице оп-рав-да-ва оп-рав-да-вах-те
3 лице оп-рав-да-ва оп-рав-да-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оп-рав-да-вах оп-рав-да-вах-ме
2 лице оп-рав-да-ва-ше оп-рав-да-вах-те
3 лице оп-рав-да-ва-ше оп-рав-да-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оправдавал съм оправдавала съм оправдавало съм оправдавали сме
2 лице оправдавал си оправдавала си оправдавало си оправдавали сте
3 лице оправдавал е оправдавала е оправдавало е оправдавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях оправдавал бях оправдавала бях оправдавало бяхме оправдавали
2 лице беше оправдавал беше оправдавала беше оправдавало бяхте оправдавали
3 лице беше оправдавал беше оправдавала беше оправдавало бяха оправдавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще оправдавам ще оправдаваме
2 лице ще оправдаваш ще оправдавате
3 лице ще оправдава ще оправдават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм оправдавал ще съм оправдавала ще съм оправдавало ще сме оправдавали
2 лице ще си оправдавал ще си оправдавала ще си оправдавало ще сте оправдавали
3 лице ще е оправдавал ще е оправдавала ще е оправдавало ще са оправдавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да оправдавам щяхме да оправдаваме
2 лице щеше да оправдаваш щяхте да оправдавате
3 лице щеше да оправдава щяха да оправдават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм оправдавал щях да съм оправдавала щях да съм оправдавало щяхме да сме оправдавали
2 лице щеше да си оправдавал щеше да си оправдавала щеше да си оправдавало щяхте да сте оправдавали
3 лице щеше да е оправдавал щеше да е оправдавала щеше да е оправдавало щяха да са оправдавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оправдавал съм оправдавала съм оправдавало съм оправдавали сме
2 лице оправдавал си оправдавала си оправдавало си оправдавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оправдавал съм оправдавала съм оправдавало съм оправдавали сме
2 лице оправдавал си оправдавала си оправдавало си оправдавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм оправдавал била съм оправдавала било съм оправдавало били сме оправдавали
2 лице бил си оправдавал била си оправдавала било си оправдавало били сте оправдавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да оправдавам щяла съм да оправдавам щяло съм да оправдавам щели сме да оправдаваме
2 лице щял си да оправдаваш щяла си да оправдаваш щяло си да оправдаваш щели сте да оправдавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм оправдавал щяла съм да съм оправдавала щяло съм да съм оправдавало щели сме да сме оправдавали
2 лице щял си да си оправдавал щяла си да си оправдавала щяло си да си оправдавало щели сте да сте оправдавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих оправдавал бих оправдавала бих оправдавало бихме оправдавали
2 лице би оправдавал би оправдавала би оправдавало бихте оправдавали
3 лице би оправдавал би оправдавала би оправдавало биха оправдавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оп-рав-да-вай оп-рав-да-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оп-рав-да-ван
непълен член оп-рав-да-ва-ния
пълен член оп-рав-да-ва-ни-ят
женски род оп-рав-да-ва-на
членувано оп-рав-да-ва-на-та
среден род оп-рав-да-ва-но
членувано оп-рав-да-ва-но-то
множествено число оп-рав-да-ва-ни
членувано оп-рав-да-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-рав-да-вал
непълен член оп-рав-да-ва-лия
пълен член оп-рав-да-ва-ли-ят
женски род оп-рав-да-ва-ла
членувано оп-рав-да-ва-ла-та
среден род оп-рав-да-ва-ло
членувано оп-рав-да-ва-ло-то
множествено число оп-рав-да-ва-ли
членувано оп-рав-да-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-рав-да-вал
женски род оп-рав-да-ва-ла
среден род оп-рав-да-ва-ло
множествено число оп-рав-да-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-рав-да-ващ
непълен член оп-рав-да-ва-щия
пълен член оп-рав-да-ва-щи-ят
женски род оп-рав-да-ва-ща
членувано оп-рав-да-ва-ща-та
среден род оп-рав-да-ва-що
членувано оп-рав-да-ва-що-то
множествено число оп-рав-да-ва-щи
членувано оп-рав-да-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

оп-рав-да-вай-ки