оправдавал си

Речник на българския език

1. оправдавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оправдавал си е производна форма на оправдавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оправдавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оправдавал си е производна форма на оправдавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. оправдавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оправдавал си е производна форма на оправдавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).