оправдаел

Речник на българския език

1. оправдаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оправдаел е производна форма на оправдая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оправдаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

оправдаел е производна форма на оправдая (мин. деят. несв. прич. м. р.).