оправдали

Речник на българския език

1. оправдали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оправдали е производна форма на оправдая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оправдали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оправдали е производна форма на оправдая (мин. деят. св. прич. мн. ч.).