оправдал съм

Речник на българския език

1. оправдал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оправдал съм е производна форма на оправдая (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. оправдал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оправдал съм е производна форма на оправдая (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).