оправдаело

Речник на българския език

1. оправдаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оправдаело е производна форма на оправдая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оправдаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оправдаело е производна форма на оправдая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).