оправдало

Речник на българския език

1. оправдало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оправдало е производна форма на оправдая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оправдало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оправдало е производна форма на оправдая (мин. деят. св. прич. ср. р.).