озверя

Речник на българския език

1. озверя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

озверѝш, мин. св. озверѝх, мин. прич. озверѝл, св.вж. озверявам.

Грешни изписвания (8)

  • озверйа
  • озверйъ
  • озвирйа
  • озвирйъ
  • узверйа
  • узверйъ
  • узвирйа
  • узвирйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оз-ве-ря оз-ве-рим
2 лице оз-ве-риш оз-ве-ри-те
3 лице оз-ве-ри оз-ве-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оз-ве-рих оз-ве-рих-ме
2 лице оз-ве-ри оз-ве-рих-те
3 лице оз-ве-ри оз-ве-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оз-ве-рях оз-ве-рях-ме
2 лице оз-ве-ре-ше оз-ве-рях-те
3 лице оз-ве-ре-ше оз-ве-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озверил съм озверила съм озверило съм озверили сме
2 лице озверил си озверила си озверило си озверили сте
3 лице озверил е озверила е озверило е озверили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях озверил бях озверила бях озверило бяхме озверили
2 лице беше озверил беше озверила беше озверило бяхте озверили
3 лице беше озверил беше озверила беше озверило бяха озверили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще озверя ще озверим
2 лице ще озвериш ще озверите
3 лице ще озвери ще озверят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм озверил ще съм озверила ще съм озверило ще сме озверили
2 лице ще си озверил ще си озверила ще си озверило ще сте озверили
3 лице ще е озверил ще е озверила ще е озверило ще са озверили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да озверя щяхме да озверим
2 лице щеше да озвериш щяхте да озверите
3 лице щеше да озвери щяха да озверят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм озверил щях да съм озверила щях да съм озверило щяхме да сме озверили
2 лице щеше да си озверил щеше да си озверила щеше да си озверило щяхте да сте озверили
3 лице щеше да е озверил щеше да е озверила щеше да е озверило щяха да са озверили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озверял съм озверяла съм озверяло съм озверели сме
2 лице озверял си озверяла си озверяло си озверели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озверил съм озверила съм озверило съм озверили сме
2 лице озверил си озверила си озверило си озверили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм озверил била съм озверила било съм озверило били сме озверили
2 лице бил си озверил била си озверила било си озверило били сте озверили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да озверя щяла съм да озверя щяло съм да озверя щели сме да озверим
2 лице щял си да озвериш щяла си да озвериш щяло си да озвериш щели сте да озверите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм озверил щяла съм да съм озверила щяло съм да съм озверило щели сме да сме озверили
2 лице щял си да си озверил щяла си да си озверила щяло си да си озверило щели сте да сте озверили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих озверил бих озверила бих озверило бихме озверили
2 лице би озверил би озверила би озверило бихте озверили
3 лице би озверил би озверила би озверило биха озверили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оз-ве-ри оз-ве-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оз-ве-рен
непълен член оз-ве-ре-ния
пълен член оз-ве-ре-ни-ят
женски род оз-ве-ре-на
членувано оз-ве-ре-на-та
среден род оз-ве-ре-но
членувано оз-ве-ре-но-то
множествено число оз-ве-ре-ни
членувано оз-ве-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оз-ве-рил
непълен член оз-ве-ри-лия
пълен член оз-ве-ри-ли-ят
женски род оз-ве-ри-ла
членувано оз-ве-ри-ла-та
среден род оз-ве-ри-ло
членувано оз-ве-ри-ло-то
множествено число оз-ве-ри-ли
членувано оз-ве-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оз-ве-рял
женски род оз-ве-ря-ла
среден род оз-ве-ря-ло
множествено число оз-ве-ре-ли

2. озверя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

озверя е производна форма на озверея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. озверя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

озверя е производна форма на озверея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).