озверил е

Речник на българския език

1. озверил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озверил е е производна форма на озверя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озверил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озверил е е производна форма на озверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).