озверила

Речник на българския език

1. озверила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

озверила е производна форма на озверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. озверила — мин. деят. св. прич. ж. р.

озверила е производна форма на озверя (мин. деят. св. прич. ж. р.).