бил си озверил

Речник на българския език

1. бил си озверил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си озверил е производна форма на озверя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).