озверил си

Речник на българския език

1. озверил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

озверил си е производна форма на озверя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. озверил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

озверил си е производна форма на озверя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).