озверял си

Речник на българския език

1. озверял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

озверял си е производна форма на озверя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. озверял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

озверял си е производна форма на озверея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. озверял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

озверял си е производна форма на озверея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).