озверели

Речник на българския език

1. озверели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

озверели е производна форма на озверя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. озверели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

озверели е производна форма на озверя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. озверели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

озверели е производна форма на озверея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. озверели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

озверели е производна форма на озверея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).