би озверил

Речник на българския език

1. би озверил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би озверил е производна форма на озверя (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би озверил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би озверил е производна форма на озверя (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).