бил съм озверил

Речник на българския език

1. бил съм озверил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм озверил е производна форма на озверя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).