обезправявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-п-ра-вя-вам	обез-п-ра-вя-ва-ме
2 лице	обез-п-ра-вя-ваш	обез-п-ра-вя-ва-те
3 лице	обез-п-ра-вя-ва	обез-п-ра-вя-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-п-ра-вя-вах	обез-п-ра-вя-вах-ме
2 лице	обез-п-ра-вя-ва	обез-п-ра-вя-вах-те
3 лице	обез-п-ра-вя-ва	обез-п-ра-вя-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-п-ра-вя-вах	обез-п-ра-вя-вах-ме
2 лице	обез-п-ра-вя-ва-ше	обез-п-ра-вя-вах-те
3 лице	обез-п-ра-вя-ва-ше	обез-п-ра-вя-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезправявал съм	обезправявала съм	обезправявало съм	обезправявали сме
2 лице	обезправявал си	обезправявала си	обезправявало си	обезправявали сте
3 лице	обезправявал е	обезправявала е	обезправявало е	обезправявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях обезправявал	бях обезправявала	бях обезправявало	бяхме обезправявали
2 лице	беше обезправявал	беше обезправявала	беше обезправявало	бяхте обезправявали
3 лице	беше обезправявал	беше обезправявала	беше обезправявало	бяха обезправявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще обезправявам	ще обезправяваме
2 лице	ще обезправяваш	ще обезправявате
3 лице	ще обезправява	ще обезправяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм обезправявал	ще съм обезправявала	ще съм обезправявало	ще сме обезправявали
2 лице	ще си обезправявал	ще си обезправявала	ще си обезправявало	ще сте обезправявали
3 лице	ще е обезправявал	ще е обезправявала	ще е обезправявало	ще са обезправявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да обезправявам	щяхме да обезправяваме
2 лице	щеше да обезправяваш	щяхте да обезправявате
3 лице	щеше да обезправява	щяха да обезправяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм обезправявал	щях да съм обезправявала	щях да съм обезправявало	щяхме да сме обезправявали
2 лице	щеше да си обезправявал	щеше да си обезправявала	щеше да си обезправявало	щяхте да сте обезправявали
3 лице	щеше да е обезправявал	щеше да е обезправявала	щеше да е обезправявало	щяха да са обезправявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезправявал съм	обезправявала съм	обезправявало съм	обезправявали сме
2 лице	обезправявал си	обезправявала си	обезправявало си	обезправявали сте
3 лице	обез-п-ра-вя-вал обезправявал е	обез-п-ра-вя-ва-ла обезправявала е	обез-п-ра-вя-ва-ло обезправявало е	обез-п-ра-вя-ва-ли обезправявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезправявал съм	обезправявала съм	обезправявало съм	обезправявали сме
2 лице	обезправявал си	обезправявала си	обезправявало си	обезправявали сте
3 лице	обез-п-ра-вя-вал обезправявал е	обез-п-ра-вя-ва-ла обезправявала е	обез-п-ра-вя-ва-ло обезправявало е	обез-п-ра-вя-ва-ли обезправявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм обезправявал	била съм обезправявала	било съм обезправявало	били сме обезправявали
2 лице	бил си обезправявал	била си обезправявала	било си обезправявало	били сте обезправявали
3 лице	бил обезправявал бил е обезправявал	била обезправявала била е обезправявала	било обезправявало било е обезправявало	били обезправявали били са обезправявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да обезправявам	щяла съм да обезправявам	щяло съм да обезправявам	щели сме да обезправяваме
2 лице	щял си да обезправяваш	щяла си да обезправяваш	щяло си да обезправяваш	щели сте да обезправявате
3 лице	щял да обезправява щял е да обезправява	щяла да обезправява щяла е да обезправява	щяло да обезправява щяло е да обезправява	щели да обезправяват щели са да обезправяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм обезправявал	щяла съм да съм обезправявала	щяло съм да съм обезправявало	щели сме да сме обезправявали
2 лице	щял си да си обезправявал	щяла си да си обезправявала	щяло си да си обезправявало	щели сте да сте обезправявали
3 лице	щял да е обезправявал щял е да е обезправявал	щяла да е обезправявала щяла е да е обезправявала	щяло да е обезправявало щяло е да е обезправявало	щели да са обезправявали щели са да са обезправявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих обезправявал	бих обезправявала	бих обезправявало	бихме обезправявали
2 лице	би обезправявал	би обезправявала	би обезправявало	бихте обезправявали
3 лице	би обезправявал	би обезправявала	би обезправявало	биха обезправявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
обез-п-ра-вя-вай	обез-п-ра-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		обез-п-ра-вя-ван
		непълен член	обез-п-ра-вя-ва-ния
		пълен член	обез-п-ра-вя-ва-ни-ят
	женски род		обез-п-ра-вя-ва-на
		членувано	обез-п-ра-вя-ва-на-та
	среден род		обез-п-ра-вя-ва-но
		членувано	обез-п-ра-вя-ва-но-то
множествено число			обез-п-ра-вя-ва-ни
		членувано	обез-п-ра-вя-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез-п-ра-вя-вал
		непълен член	обез-п-ра-вя-ва-лия
		пълен член	обез-п-ра-вя-ва-ли-ят
	женски род		обез-п-ра-вя-ва-ла
		членувано	обез-п-ра-вя-ва-ла-та
	среден род		обез-п-ра-вя-ва-ло
		членувано	обез-п-ра-вя-ва-ло-то
множествено число			обез-п-ра-вя-ва-ли
		членувано	обез-п-ра-вя-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	обез-п-ра-вя-вал
	женски род	обез-п-ра-вя-ва-ла
	среден род	обез-п-ра-вя-ва-ло
множествено число		обез-п-ра-вя-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез-п-ра-вя-ващ
		непълен член	обез-п-ра-вя-ва-щия
		пълен член	обез-п-ра-вя-ва-щи-ят
	женски род		обез-п-ра-вя-ва-ща
		членувано	обез-п-ра-вя-ва-ща-та
	среден род		обез-п-ра-вя-ва-що
		членувано	обез-п-ра-вя-ва-що-то
множествено число			обез-п-ра-вя-ва-щи
		членувано	обез-п-ра-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез-п-ра-вя-вай-ки